Мъгла и тих шепот. Нова гледна точка…странен ъгъл на видимост. Ръбче спокойствие, миг утеха. Красива илюзия, почти съвършена. Нищо повече – нищо по-малко. Улавяш момента или го изпускаш. Все тая. Глуха въздишка по неточно попадение. Поглед, вперен в бъдещето. Мръсна газ и свирене на гуми. Прашинки, малки и големи, бавно намиращи покой, падайки сред влажния въздух. Спомен за отминало време, който ще отшуми след миг.
