Маврудът не е вино за всеки. Аз, като любител на нещата, които не за са всеки, веднага го класифицирам с една тапа над останалите. Мавруд като сорт грозде е на повече от 4 хиляди години. Капризен сорт е, но уцелиш ли точния си струва всяка капка. По-конкретно ще спомена мавруд Енигма на изба “Малката Звезда”, реколта 2006 от серията ‘Света Гора’. От избата казват, че гроздето е от масив на около 40 години. Виното има страшно дълъг послевкус, оставяйки спомен за балансирано тяло, вдъхвайки сигурност. Цвета е рубинен и леко клони към презряла дива вишна. В тази бутилка се крие благородничество с много силно изявен характер. Всъщност по вкус напомня тръпчивостта на здравец, потопен в менчето със светената вода на някое отче освещаващо…нова изба например. На нос е малко тежко с нотки на какао и дим. Прекарва 12 месеца, учейки се от вътрешните стени на нови дъбови бъчви, за да придобие нужният му опит. Не е насочено към обикновения потребител, а с една идея повече към ценителя. Голям плюс е, че е има отличен потенциал за отлежаване в бутилки. Моят съвет е за съчетаване със сирене ‘пергамент’, приготвено с червен пипер и малко босилек или телешки стек, дискретно поръсен със ситно смляна чубрица. Най-вече да се комбинира с любим човек и някой от онези филми за истинската любов.
за фон : Frank Sinatra & Bono I’ve Got You Under My Skin
Приглушена цветна светлина, в тонове като пречупени през призма.
Малки, шарени петна, играещи си с интериора.
Кресливи отблясъци от огледала и съвършената гладкост на масите от черно, тонирано стъкло.
Ром от сърцето на куба, уловил в себе си слънцето, ритъма на Буена Виста, сладостта на захарната тръстика и опита на дъбовите бъчви. Който е открил ферментацията на тръстиката трябва да е бил истински гений.
Аромат на тънки пурети с черешов акцент, натъртен от черешките на нейното мартини.
Талази фин дим, делящ хоризонтално дебели, плюшени завеси, придаващ горчив намек на тежките парфюми.
Jazz…Smooth jazz. Няма нужда от думи. Те отдавна са казани от някой друг. Прашасали са и са станали безвкусни с времето, като изветрял коняк. Дори да са силни…не тежат както биха, ако бяха изречени в златните години на Синатра. Уви, грешен век с верни хора.
Мълчанието е злато, само в този сценарий. А иначе – говори, не спирай. Не бъди тих като герой от филм с мимове. Те, думите, ако са искрени сами ще легнат там, където трябва да заспят.
А тя…
Често ще ме чуеш да казвам за жените, че са необходимото зло, но виж…
Ако въобще го има, синът на твоя бог, може наистина да е умрял за мен…и теб.
Може твоя бог наистина да се е старал заради мен…и теб.
Ако съществува, съм сигурен, че е някакъв инженерен колос.
Миризмата на косата й. Ароматът заключен в обема на ситните, перфектни къдрици.
Гъделичкането по върха на носът ти. Желанието да заспиш между тях в забвение. Топлите, кафеви очи, отразяващи квантове светлинни вълни. Онзи блясък, който някой велик поет лекомислено би нарекъл просто “искри”. Вкусът на устните й. Полъх на свежо, десертно вино и цитрусови плодове. И… не, не заради мартинито. Гръдният й кош, разширяващ се, за да поеме повече въздух и гърдите й, повдигащи се повече и повече. Дълбоките тръпчинки, издаващи искреността в усмивката й, компания на стилни обеци за да е мига със зрънце по-вълшебен.
Фигура със силует на пясъчен часовник и бедра напомнящи по форма на вретено.
А между тях… стоял ли си в огромна катедрала или джамия, точно под колосалния купол, взирайки се в центъра му? Ако има път към рая, той със сигурност минава от там. Анатомично, не архитектурно.
За мен още един голям ром от Хавана и кола с резен портокал. А ти, какво ще пиеш?
Защо му е на света един мъж?