за фон : Frank Sinatra & Bono I’ve Got You Under My Skin
Приглушена цветна светлина, в тонове като пречупени през призма.
Малки, шарени петна, играещи си с интериора.
Кресливи отблясъци от огледала и съвършената гладкост на масите от черно, тонирано стъкло.
Ром от сърцето на куба, уловил в себе си слънцето, ритъма на Буена Виста, сладостта на захарната тръстика и опита на дъбовите бъчви. Който е открил ферментацията на тръстиката трябва да е бил истински гений.
Аромат на тънки пурети с черешов акцент, натъртен от черешките на нейното мартини.
Талази фин дим, делящ хоризонтално дебели, плюшени завеси, придаващ горчив намек на тежките парфюми.
Jazz…Smooth jazz. Няма нужда от думи. Те отдавна са казани от някой друг. Прашасали са и са станали безвкусни с времето, като изветрял коняк. Дори да са силни…не тежат както биха, ако бяха изречени в златните години на Синатра. Уви, грешен век с верни хора.
Мълчанието е злато, само в този сценарий. А иначе – говори, не спирай. Не бъди тих като герой от филм с мимове. Те, думите, ако са искрени сами ще легнат там, където трябва да заспят.
А тя…
Често ще ме чуеш да казвам за жените, че са необходимото зло, но виж…
Ако въобще го има, синът на твоя бог, може наистина да е умрял за мен…и теб.
Може твоя бог наистина да се е старал заради мен…и теб.
Ако съществува, съм сигурен, че е някакъв инженерен колос.
Миризмата на косата й. Ароматът заключен в обема на ситните, перфектни къдрици.
Гъделичкането по върха на носът ти. Желанието да заспиш между тях в забвение. Топлите, кафеви очи, отразяващи квантове светлинни вълни. Онзи блясък, който някой велик поет лекомислено би нарекъл просто “искри”. Вкусът на устните й. Полъх на свежо, десертно вино и цитрусови плодове. И… не, не заради мартинито. Гръдният й кош, разширяващ се, за да поеме повече въздух и гърдите й, повдигащи се повече и повече. Дълбоките тръпчинки, издаващи искреността в усмивката й, компания на стилни обеци за да е мига със зрънце по-вълшебен.
Фигура със силует на пясъчен часовник и бедра напомнящи по форма на вретено.
А между тях… стоял ли си в огромна катедрала или джамия, точно под колосалния купол, взирайки се в центъра му? Ако има път към рая, той със сигурност минава от там. Анатомично, не архитектурно.
За мен още един голям ром от Хавана и кола с резен портокал. А ти, какво ще пиеш?
November 15th, 2009 at 12:49
Ник, това е много хибаво… Ром от сърцето на Куба, мда…
November 15th, 2009 at 15:28
имаше една приказка, че “краставите кучета” се надушваме
November 15th, 2009 at 18:14
Много найс, мейт!
Хареса ми 
А и Франк! Чуден избор
November 15th, 2009 at 21:22
Мерси колега!
А като Ol’ blue eyes друг просто няма…
December 9th, 2009 at 05:03
Определено имаш талант и усет към рома
Me encanta! Saludos!
Hari Estefanof de España jeje