За фон – Foreigner – Waiting for a girl like you
Вярваш ли в кармата? Спомням си почти кристално един ден преди 11 години. В детайли помня всеки тон от една моя реплика. Кофти реплика. Незнам доколко мога да нарека себе си практичен и здравомислещ човек, но съм почти убеден, че от тоя миг нататък много неща тръгнаха подяволите.
Беше глупост, породена от гордост. Един от онези моменти в които казваш неща, които не мислиш и когато осъзнаеш, какво всъщност си изрекъл е вече твърде късно. Естествено ставаше дума за момиче. Още я виждам понякога, макар да бяга по чужди земи на други континенти. Още се връща понякога там, в едно градче насред равнината.
Там, където всички се познават.
Там, където само хоризонта пречи на погледа ти да види отвъд.
Там, където времето понякога спира посред люта зима или жарко лято.
Там, където небето сменя розово, оранжево и червено преди слънцето да се скрие в късната пролет.
Там, където през септември можеш да заровиш крака в топлите цветове на падналите есенни листа и да съсипеш спокойствието на няколко паднали диви кестена, кротко търкалящи се в листната маса.
“Само че някои истини, трябва да се казват на време, иначе става прекалено късно за тях. Нали така?” – приземи ме веднъж една Принцеса
Емоциите отдавна вече ги няма, но пък скоро се върнах някъде назад в училищните години. От някъде нахлуха едни реплики от един герой на Сервантес и по-точно реплика на култовия Санчо.
Не не…, не тази колбасарската за салама и за свободата.
Ти чудил ли си се някога дали е “по-добре орел в небесата, отколкото врабче в ръката”?
Смяташ ли, че ако се задоволиш с това което имаш сега, ще спреш да се бориш за това, което си можел да имаш по-късно? Смяташ ли, че си струва винаги да се бориш за хора, които се страхуват да се борят за теб?
On the other hand…Събина скоро каза нещо много дълбоко и полезно: “можем да сме най-доброто, на което сме способни, но не можем да се сърдим, ако никой не обича нашето най-добро. Защото никоя буква от никоя азбука не е длъжна да ни обича.”
…
А може би е “по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата”?
December 15th, 2009 at 16:06
“Смяташ ли, че ако се задоволиш с това което имаш сега, ще спреш да се бориш за това, което си можел да имаш по-късно? Смяташ ли, че си струва винаги да се бориш за хора, които се страхуват да се борят за теб?”
Damn good questions! I won’t stop even though I am happy with the NOW. And No, this fight is not worth it.
December 16th, 2009 at 23:17
The answer is within the question. As always…
Of course it’s worth it. It’s worth it, if the person is truly afraid. But sometimes we see things that aren’t really there. So, the real question is: When a person is afraid to get what he desires…
… and when it’s all in our imagination, and he’s just fine the way he is?
December 16th, 2009 at 23:35
@Trinity …he`s not fine the way he is…unfortunately (смрък)
Незнам защо решихте на английски, но ви благодаря за оговорите! : ) Love ya! : )
December 17th, 2009 at 00:42
Parvo da se izvinia che ne polzvam kirilica, no v tozi moment mi e nevazmojno….
Sled pledoariite vi na ingles…iskrenno se izkushavam da vi zapukam na castellano, no nqma da si dostavia tova udovolstvie…ne se zadovolqvaite s tva koeto imate, vinagi moje da imate mnogo poveche, dali shtoto sam oven i sam sviknal da si razbivam glavata ejednevno, dali po nqkakva druga prichina sam ustanovil che nie sami sme arhitekitite na jivota si, v tozi red na misli ” Ostani s pitomnoto i zabravi za divoto” ne bi moglo da e moto na jivota mi a predpolagam i na vas, kato mladi, misleshti hora..nikoga ne spiraite poriva na sarceto i mechtite si…misalta e energia, a energiata kakto znaem e neshtoto ot koeto e napravena i vsevishnata sila (niki znam che si ateist ama…) taka che shtom tazi ideia ti e doshla v glavata znachi ne e nevazmojna
Priateli, jivota e za smelite…
Risk pecheli, risk gubi, no gubi samo ako podcenish sebe si, situaciata v koiato se namirash ili protivnika si….
December 19th, 2009 at 18:28
Май не сме се разбрали нещо..
За човекът отсреща имах предвид дали не си му е добре и в момента…
December 19th, 2009 at 23:53
@ Trinity : За мен – загадка, но с лесно решение; не искам да знам отговора обаче
January 20th, 2010 at 18:25
по добре врабче в ръката, отколкото патка в задника
January 21st, 2010 at 11:07
интересна гледна точка
August 22nd, 2010 at 01:17
[...] Rock.Solid.Heart.Touching слушайки: Pulp – Common [...]