Нагости днес ми е гост-блогърът Хари Харалампиев:
Гражданско общество – едва ли има по-демократичен начин за контрол над управляващите. Именно неговата липса у нас е основна предпоставка за грандоманията и самосъзнанието за ненаказуемост у българският политик! За двадесет години демократичен живот в България се появява толкова бързо колкото и изчезва. Появява се при наличие на наболели проблеми и изчезва също толкова бързо, колкото се е появило… Спомням си смътно 1997 година – зимата пред парламента, толкова много гняв, толкова много болка от предаденото доверие…народа бе освирепял, но показа, че е смел и че в България има, или поне щеше да има гражданско общество от тук насетне. Да ама не! Всяко чудо за три дни и пак влязохме в така удобните дебилни и овчи кожи…и така докога българино? Някой натрупаха капитал на гърба ти и се погрижиха това гражданско общество да спре да съществува. И така си траеш ли траеш, и си казваш “какво ли мога да променя?” Е да, ама можеш! Можеш да дадеш пример…не е ли време да излезем от тоя вековен робски сън, обхванал ни от 1396 година, а, българино? … или е по-удобно да стоиш свит с дистанционно в ръка и да гледаш как децата ти нямат бъдеще? Нима жертвите на Левски и Ботев бяха напразни? Стегниии сеее, Българиноо и спри да бъдеш продажник…не ни ли писна майките и бащите ни, и бабите и дядовците ни да се събуждат от студ, да се събуждат от глад, или да не могат да заспят от изнемогване и безпаричие…не ни ли писна от усещанията, които са прояли душите ни, още в утробите на майките ни – злобата и завистта… Не ти ли писна, Българино, не ти ли писна да си гост в собствената ти родина и в собственият ти дом, а нима не ти домъчня за брат ти – Българина живеещ в Сан Франциско – избягал от мизерията. Не ти ли липсва сестра ти, която мие чинии в Палма де Майорка? А нима българино, забрави покойният си родител, починал заради нескопосана лекарска грешка….
Защо му е на света един мъж?