Беше някъде към девет, девет без нещо в лудницата. Тиха, спокойна вечер, след тих, спокоен слънчев четвъртък и всичко изглеждаше сякаш че и последващата нощ ще е такава.
“Така си мислиш ти, и група Съветски туристи!” – каза си S.
~~~
Няколко мига преди това Джоли си беше отключила входната врата и се оглеждаше в огледалото на асансьора докато той я возеше до петия етаж. Заби нетърпеливо ключа и завъртя 360° наляво. Ключалката щракна мъчително и секунда след това тежката врата разкри малко антре с купчина разпиляни обувки нетърпеливо чакащи разходка. “Ще почакате още” – помисли си тя и уморено се тръшна на леглото си,
захвърляйки очила, чанти и плеъри в пространството. Две премигвания по-късно съзря Фокс, говореща по телефона вън на терасата. Не след
дълго, втората каза дежурното ”чао”, подпали токчетата и с мръсна газ отпраши на работа. Какво се е случило с нея, след като тръшна вратата след себе си – историята мълчи.
~~~
Джоли се шмугна неуверено в другата стая, а там замислено се взираше в един LCD дисплей един “гений” на математическата мисъл, или
по-точно ленивец мислещ с часове по въпросите на математиката и в частност – защо подяволите са нужни интеграли при писане на бъгав сорс код…но това е от друга приказка.
Спогледаха се. Беше бясна. Ириса на очите й беше изпълнен с кървави жилки и само Съдбата беше спасила човечеството от нейния гняв.Засега!
След кратък разговор тя му сподели премеждията си, после кратко се засмя и леко се усмихна.
- “Пусни я нашата” – каза ехидно Джоли. Главата на един хард драйв трескаво започна да търси и след миг Тони Стораро запя култовия си хит “Седем пъти”
- Гладна ли си?
- Не но бих пила нещо.
“Мда, кола, бас ловя”- помисли си S, после огледа стаята “мда, колкото и да се оглеждам Хари Потър пак няма да го има, как да седна да пия бира сам сега…” – помисли си отново.
- “Не съм гладна но можем да хапнем спагети” – разцепи секундата мълчание Джоли.
Слязоха до магазина и взеха спагети и още неща.
Качиха се горе и установиха, че спагетите трябваше да се сварят, защото ако се ядат като чипс вкуса им малко куца.
Тя взе малка тенджерка и бързовар за кафе, а той имаше идея за лагерен огън на терасата, но добре направи, че не я сподели. Докато наместваше тенджерката и бързовара заедно с водата и спагетите, Джоли едва не изравни апартамента със морското равнище. Поклон пред модерното строителство и минутка мълчание за геройски срутените.
S сготви сандвичи с някакво месо – бързи, ефективни, вкусни и вредни – любимата храна на всеки мързелив студент. Джоли вече свари измъчените от бързовара спагети и сложи добавки на вкус, или по-скоро на цвят защото още не ги беше опитала. Нави няколко на изкривена вилица. Бяха със сирене и кашкавал. Опита ги. Вкусът им беше на гума…със сирене и кашкавал. Накара S да ги опита. С неухота и той ги пробва. Някъде зад него, японска батерия Тошиба подаде ток към евтин китайски часовник, дегизиран като кухненски шкаф, в резултат на
което най-дългата му стрелка отброи една секунда – достатъчно време за оценяване на вкусовите качества на спагетите.
- “Някой ден ще ти направя от моите спагети…” – закани се той и се нахвърли на сандвичите като валяк върху пресен асвалт.
~Кръц-хруп-хруп~
- “Отвратителни сандвичи” – пак той.
- “Ти…сериозно ли?” – каза с най-искреното съмнение Джоли.
- “Съвсем! Сухи, отвратителни, направо не се ядат. А тази салата…”, и посочи купчинка завяхнала снежанка “…има толкова чесън, че Блейд и
неговите сребърни коршуми пасти да лапат, направо не дава да я вкусиш. Пари като 100 октанов бензин на кучешки задник. На часа ставам вегетарианец”
- Недей, човек на последния изпит основен въпрос беше “Дали вегетарянка може да прави свирки, нали не яде месо ” Скръб….
- Ами…скръб, как ли не – нали е патешко! /никаква цензура, направо съм засрамен/
~~~
- Пусни опера ! – раздра отново тишината тя
- К`ва опера те гони?!
- Пусни Павароти ти казвам … тази вечер е мъка…
- Аааа преди ти да се върнеш .. беше цветя и рози, хризантеми и жълт кантарион, босилек и…да, схвана идеята …
- Ама беше гладен , нали?
- Че сега не съм ли … !?
И действително вечерта беше скръб. Не, по-голяма скръб! Не, най-голяма скръб! Не, Глория без грим!!!…
Джоли се нареди на лаптопа и затърси във вбокс Павароти , но за 10 мин се заредиха едва 7 секунди от 4 минутната песен …
- Ааааа ама аз имам тази песен на лаптопа си – каза S … Джоли го изгледа тъпо …
- Сега ли се сети ! Пускай .. поне да има нещо дето да ни опява…, за тая манджа …силно трябва да е…
Последва поредната доза тишина, а S се сети за “17 мига от пролетта”.
“Аааавеее Марииииаааа … ” – изпълнение на Кристина Ингланд … гледат тъпо в една точка, мигат на парцали …
- Бааааси деня …
Next track … “Bad boys , bad boys … watcha gonna do… “ донасяща фрагмети ентусиазъм и на двамата.
Джоли с ведра крачка и нещо като лунната стъпка, но напред, завря глава в хладилника. И след секунда победоносно стовари една бутилка Ром на масата.
- Ще се пие!, каза тя със звезди в очите, нищо че имаше две капки на дъното – съдбата е кучка, някой споменавал ли ви е?
- Ей, това е жена … сипи .. ай наздраве ..
“Blade II soundtrack” – Брутално !!
Той още беше гладен, излезе да си вземе джоб с бекон и завърза най-тъпия разговор от седмици насам с продавача. Прибра се и го изяде за секунди.
~~~
Май и двамата заспаха с усмивка, май това е най-вайжното. Или беше просто мото от реклама на бира.
‘Цък’ и прозорците на лудницата спират да привличат комари със светлината си. Часовникът продължава да трака в тъмнината, но никой незнае колко показва. Няма значение, нека да трака.
Защо му е на света един мъж?